Игрите на глада: Възпламеняване (The Hunger Games: Catching Fire) е американски приключенски фантастичен екшън трилър филм от 2013 г., режисиран от Франсис Лорънс по сценарий на Саймън Бофой, Майкъл Арнд и Сюзан Колинс (автор на романите „Игрите на глада“). Премиерата на филма в САЩ е на 22 ноември 2013 г.
„Игрите на глада: Възпламеняване“ е вторият филм от емблематичната поредица, който успява не само да надгради успеха на оригинала, но и да превърне историята в много по-мрачна, политически заредена и драматично напрегната. С продължението, режисирано от Франсис Лорънс, вселената на Панем придобива дълбочина, а революционната искра, запалена от Катнис Евърдийн, започва да се разгаря с неукротима сила.
След съвместната победа на 74-тите Игри на глада, Катнис и Пийта се завръщат в Окръг 12, но славата им е всичко друго, но не и утеха. Президент Сноу вижда в Катнис символ на неподчинение. И за да докаже, че тя няма власт върху народа, организира безмилостно изпитание — юбилейните 75-ти Игри (Третото Кърваво издание), където участниците са избирани измежду предишни победители.
Съдбата отново поставя Катнис и Пийта на арената, този път срещу елитни и много по-опасни противници. Но Игрите са само повърхността — под нея зрее бунт, който заплашва да промени Панем завинаги.
Дженифър Лорънс развива своята Катнис с изумителна емоционална дълбочина — бореща се с травмата, с отговорността към близките си и с ролята на символ, която не е избирала.
Джош Хъчърсън изненадва с по-уверено и стойностно присъствие, а динамиката между Катнис и Пийта става по-интимна и многопластова.
Сред новите попълнения се открояват:
Сам Клафлин като Финък Одeър — харизматичен, лъскав, но раним и много по-дълбок от първото впечатление.
Джена Малоун като Йоана Мейсън — експлозивна, саркастична и незабравима.
Филип Сиймур Хофман като Плутарх Хевънсби — хладен и загадъчен стратег.
Франсис Лорънс превръща света на Панем в нещо по-грандиозно и кинематографично. От пъстроцветната декадентност на Капитолия до мрачната суровост на арената, филмът визуално надминава своя предшественик.
Арената е един от най-големите триумфи — смъртоносен часовников механизъм, който превръща природата в оръжие. Токсични мъгли, кръвожадни маймуни, ужасяващи звукови мъчения и смъртоносни бури – всичко това поддържа напрежението до последната минута.
Филмът завършва с едно от най-запомнящите се и драматични обръщания в цялата поредица, подготвящо терена за революционния катаклизъм в следващите части. „Игрите на глада: Възпламеняване“ не само изпълнява, но и надминава очакванията — по-мрачен, по-интелигентен и по-бунтовен.
